РЕЗУЛТАТИ >

 

ХОРМОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Тиреоидни хормони (Т3, Т4)

Т3 - трийодтиронин, Т4 - тироксин.

Щитовидната жлеза секретира ежедневно (при възрастни с нормална функция на щитовидната жлеза) по около 90µg Т4 и около 8-10µg Т3. Предполага се, че само трийодтиронинът (Т3) е активния хормон. Той се изгражда, както в резултат на секрецията на щитовидната жлеза, така и чрез периферно дейодиране на тироксин.

В кръвта тироидните хормони циркулират в свързана и свободна форма, като свободните им фракции са минимална част (под 0,4%) от общата концентрация. Свързаните форми (хормоните са свързани с белтъци - носители) възпрепятстват елиминирането на двата хормона чрез бъбреците и черния дроб, осигурявайки необходимото депо, което чрез обратимо равновесие със свободните фракции осигурява необходимите количества активни (свободни) хормони за метаболитните нужди при определени условия.

При определяне на общата концентрация на хормоните в серума (т.е. общото количество свързани с белтъци и свободни хормони) възникват интерпретационни затруднения при изменения в съотношенията на свързването с белтъците. По тази причина по-сигурно е определянето на концентрацията на свободните хормони - свободен Т3 (FT3) и свободен Т4 (FT4).

Регулацията на щитовидната хормонална секреция е сложна: в хипоталамуса се отделя TRH (тиреотропен рилизинг /освобождаващ/ хормон), който повлиява синтеза и освобождаването на ТТХ (тиреотропен хормон = TSH) от предния дял на хипофизата; ТТХ стимулира чревната резорбция на йод, образуването на хормоните на щитовидната жлеза и отделянето на Т3 и Т4; нивата на щитовидните хормони по пътя на отрицателната обратна връзка регулират нивото на ТТХ (при високо ниво на щитовидните хормони, следва потискане секрецията на ТТХ и обратно при ниско ниво на щитовидните хормони следва стимулиране секрецията на ТТХ).

Отклоненията в нивата на щитовидните хормони могат да бъдат в посока повишение или намаление. За пълната функционална характеристика на щитовидната жлеза е необходимо изследването на: FT3, FT4 и TSH.

Тиреотропен хормон (ТТХ, TSH)

Тиреотропният хормон (ТТХ, TSH) е гликопротеин, секретиран от клетки в предния дял на хипофизата.

Биологичното действие на ТТХ е насочено към щитовидната жлеза, където той осъществява морфологичен, функционален и метаболитен ефект. Морфологичният ефект на ТТХ се изразява в увеличение на масата на жлезата, дебита на кръвообращението и др. Функционалният ефект на ТТХ върху щитовидната жлеза се проявява във всички фази на синтез на щитовидните хормони (стимулира повишаването на щитовидните хормони). Метаболитният ефект на ТТХ на нивото на тироидната клетка се проявява с усилване на кислородната консумация, повишаване използваемостта на глюкозата и т.н.

Секрецията на ТТХ се регулира от 2 фактора: TRH и тироидните (щитовидните) хормони. TRH (освобождаващ хормон на тиреотропния хормон) се отделя от хипоталамуса и стимулира секрецията на ТТХ от хипофизата. Тироидни хормони - дори незначителните промени в нивата на тироидните хормони в границите на нормата оказват влияние върху секрецията на ТТХ чрез механизма на обратната връзка (повишението в нивата на тироидните хормони - Т3,Т4 - води до потискане секрецията на ТТХ и обратно понижението в нивата на тироидните хормони стимулира секрецията на ТТХ).

Серумното ниво на ТТХ се влияе слабо от външни въздействия (хранене, стрес и т.н.), ето защо времето за вземането му, както и условията, при които се взема, не дават отражение върху резултата.

Пролактин

Пролактинът е хормон секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата.

При жената под влияние на пролактина се развива и нараства млечната жлеза. Настъпва лактация (образуване на мляко). За да се проявят тези действия, е необходимо присъствие и на други хормони: естрогени, прогестерон, някои надбъбречни хормони, инсулин.

Физиологичната роля на пролактина у мъжа не е ясна.

Секрецията на пролактина у човека е неравномерна, през деня тя е ниска и нараства по време на съня. Менструалният цикъл оказва слабо влияние върху нивото на пролактина. По време на бременност нивото му нараства, а през лактационния период подчертано флуктуира в зависимост от ритъма на кърмене. Много физиологични стимули могат да причинят повишаване нивото на пролактина в кръвта: дразненето чрез сукане в периода на кърмене, масажирането на млечната жлеза извън процеса на лактация, полово сношение, стрес, тежка физическа работа и т.н.

Инфертилитет, аменорея (липса на менструален цикъл), нарушения на менструалния цикъл и галакторея (отделяне на секрет с вид на мляко от гърдите) са най-важните индикации за определяне на пролактина при жени. При мъже такива са нарушения в либидото, хипогонадизъм с гинекомастия (увеличение на млечните жлези) и галакторея. Хиперпролактинемия (увеличени нива на пролактина в кръвта) се установяват много по-често при жени отколкото при мъже.

В голяма част от случаите причината за хиперпролактинемията е тумор на хипофизата (пролактином) секретиращ пролактин.

Соматотропен хормон ( СТХ )

Соматотропният хормон (СТХ) се синтезира от клетки (соматотрофи) в предния дял на хипофизната жлеза.

СТХ повлиява всички видове обмени в организма, повишава белтъчния синтез, необходим е и стимулира лонгитудиналния костен растеж.

Повишеният синтез на СТХ у възрастни (след пубертета) предизвиква заболяването акромегалия. Акромегалията се характеризира с непропорционално уголемяване на ръцете и стъпалата, както и със загрубяване на чертите на лицето, настъпващо у хора, при които костния растеж е приключил. Наред с костния растеж се засилва и растежът на меките тъкани и повечето вътрешни органи, което води до органомегалия и отклонения във функцията им.

Повишеният синтез на СТХ преди пубертета (преди завършване на физиологичния растеж) предизвиква гигантизъм. Засегнатите индивиди достигат ръст, надвишаващ горната граница на нормата (над 200см. за мъжете и над 185см. за жените). При децата и юношите ръстът надхвърля с 40% средната норма или е с две стандартни отклонения над средния ръст за възрастта. Хипофизният гигантизъм е тежко прогресиращо заболяване, водещо до сериозна инвалидизация.

Гигантизмът и акромегалията се разглеждат като възрастови варианти на един и същ процес. Най-често причината за повишеното отделяне на СТХ е тумор на хипофизата.

Понижената секреция на СТХ в детска възраст води до развитие на хипофизарен нанизъм (хипофизарни джуджета). Клиниката се владее от ниския ръст за календарната възраст, ниския темп на растеж и с изоставане в костната възраст. Общият вид на болните наподобява вида на календарно по-млад индивид. Дефицитът на СТХ може да бъде изолиран (само на този хормон) или съчетан и с недостатъчност на други хормони секретирани от хипофизата (в този случай клиниката е много по-богата).

Понижената секреция на СТХ у възрастни не се проявява с характерна клинична симптоматика.